Как да изберем лекарство за болка

Болката е част от живота. Това не означава, че трябва да я търпим на всяка цена, но не значи и че ще можем да я избегнем изцяло и винаги с болкоуспокояващи медикаменти.

Лекарствата за болка имат странични ефекти, които нарастват с тяхната ефективност и продължителността на приема. Най-силните болкоуспокояващи, които се ползват при операции или напреднал рак например, са по същество опиати (наркотици) като морфин и техните странични ефекти са твърде сериозни.

Болката дава информация на организма, че нещо не е наред и трябва да вземем мерки. Силната постоянна болка води до депресия и трябва да се контролира. Ако и когато е възможно, това трябва да се прави чрез други средства (физически упражнения, компреси, акупунктура и т.н.), а не медикаменти.

Като цяло, когато имаме нужда от болкоуспокояващо, трябва да пием най-слабото, което действа в нашия случай. Задължително е, ако се налага често да ползваме медикамент за болка, да се срещнем и обсъдим ситуацията с лекар.

Медикаментите за болка се ползват много често, продават се без рецепта и затова остава впечатление, че са безопасни и дори подходящи за ежедневен прием. Това не е точно така. Чудесно е да развием навик да четем листовките на лекарствата, които приемаме, за да сме наясно при какви симптоми трябва да спрем приема и да потърсим лекар.

По-надолу са дадени най-разпространените в България болкоуспокояващи, продавани без рецепта, подредени според силата им за какво работят и доколко страничните им ефекти са опасни.

• Бускулизинът (hyoscine butylbromide) и подобните му лекарства са особен случай. Той отпуска мускулите в корема и се ползва например при болки в стомаха, пикочния мехур, червата (т.е. при газове) и при дивертикулит. Бускулизинът не е типично болкоуспокояващо, защото той действа на мускулните спазми, които са причина за болката, а не потиска самата болка.
• Аспиринът (acetylsalicylic acid) е най-безопасното болкоуспокояващо на пазара, но не е толкова ефективен за болка, колкото подобните му лекарства (NSAID медикаменти, виж надолу). Затова той се ползва по-често за профилактика на сърдечно-съдови заболявания (т.нар. разреждане на кръвта) и по-рядко за болка и температура. Никога не давайте аспирин на деца под 16 години!

Ако работи за нашата болка и нямаме увредена стомашна лигавица, аспиринът е най-доброто болкоуспокояващо. То е идеалното средство за хора, които се задоволяват да намалят болката до степен, която не им пречи.

• Парацетамол (acetaminophen) е удачно болкоуспокояващо за главоболие, артрит и други хронични състояния, при които няма възпаление или раздразнени нерви. Парацетамолът не лекува, но повлиява онези части на мозъка, които отчитат болката. Увеличаването на дозата не усилва болкоуспокояващия ефект, но предозирането крие сериозен риск.
• Ибупрофен (ibuprofen) е лекарство, което потиска възпалението (NSAID). Освен това успокоява нервните окончания и затова потиска болката. Подходящ е при възпалителни състояния като ревматоиден артрит, менструални, зъбни и мускулни болки. Ползва се при раздразнени нерви (напр. при херпес зостер) Ибупрофенът не бива да се взима продължително време освен по изрично лекарско предписание.

Вижте повече: сравнение и едновременен прием на ибупрофен и парацетамол.

• Напроксен (naproxen) е лекарство подобно на ибупрофена. Той не е подходящ за деца под 12 г. и има идентични с ибупрофена, но по-чести/силни странични ефекти. Напроксенът действа по-дълготрайно и е по-мощното болкоуспокояващо. Като цяло профилът му на безопасност/ефективност е такъв, че е най-добре да се ползва само по лекарско предписание.

Всички нестероидни противовъзпалителни средства освен аспирина (т.е. NSAID медикаменти като ибупрофен, напроксен, diclofenac, celecoxib и прочие cox-1 и cox-2 инхибитори) повишават риска от инфаркт или мозъчен удар.

• Спазмалгон (fenpiveriniya bromide, metamizole, pitofenon) е лекарство, което подобно на бускулизинът отпуска мускулите в корема, но също така съдържа и болкоуспокояващо аналгин. Медикаментът има доста противопоказания, защото съдържа аналгин, и при употреба над 7 дни изисква кръвни изследвания. Прочетете внимателно листовката.
• Беналгинът (metamizole, caffeine, thiamine) е друго лекарство на базата на аналгин. Подходящ е при тензионно главоболие (дължи се на напрежение на мускулите на врата и главата). Като всяко лекарство, което съдържа аналгин, и това има сериозни странични ефекти.
• Аналгинът (metamizole) е силно болкоуспокояващо с множество опасни странични ефекти. В страни като Дания, САЩ и дори отскоро Индия то е извадено от употреба. В България незнайно защо се продава без рецепта. Не ползвайте аналгин (особено течен) без лекарско предписание и внимателно прочетете листовката.
• Аулинът (nimesulide) е относително силно болкоуспокояващо от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (NSAID). Той се продава с рецепта, защото има доста по-сериозни странични ефекти от лекарства като ибупрофен или напроксен. Причината да го споменаваме е, че той рутинно се продава без рецепта въпреки регулацията. Избягвайте да използвате аулин освен по изрично лекарско предписание.

Прочетете повече на английски език

Which painkiller? (NHS Choices).

Painkillers (Patient.info).

Pain Relievers: Understanding Your OTC Options (US Academy of Family Physicians).

Naproxen vs Ibuprofen: What's the difference? (Drugs.com, HON certified).