Жълтеница при новороденото
Други имена: Неонатална хипербилирубинемия, бебешка жълтеница, физиологична жълтеница. Англ: Newborn jaundice, breast milk jaundice, Infant jaundice
Какво е жълтеница при новороденото
Бебешката жълтеница е състояние, при което кожата, лигавиците и склерата (бялата част на очите) на детенцето добиват жълт цвят.
Причини, рискови фактори и превенция
Жълтеницата се дължи на повишеното количество на билирубина в кръвта. Билирубинът е вещество с жълт цвят, което се получава при разпадането и подмяната на червените кръвни клетки (еритроцити), използвани по време на вътреутробното развитие на новороденото и замяната им с нормалните за зрелия организъм еритроцити.
Черният дроб е отговорен за разграждането на билирубина. При около половината от новородените (особено при недоносените) черният дроб не е напълно готов за тази задача и капацитетът му често се надхвърля, което води до натрупване на неразграден билирубин в кръвта на бебето. Тази жълтеница се появява на втория-третия ден след раждането и се нарича физиологична жълтеница.
По-рядко причината за жълтеницата е в кърмата на майката, която съдържа вещества, които пречат на разграждането на билирубина. Този тип жълтеница е рядка и се нарича кърмаческа жълтеница и често се предава в рода. Тя се появява десетина дни след раждането.
Съществуват поредица заболявания и състояния, на които жълтеницата е симптом. В този случай тя ще е или налична при раждането, или ще се появи по-късно от втората седмица. Някои от тези причини за жълто оцветяване на кожата и склерата на очите са:
- Недостатъчно кърма или пък бебето не суче достатъчно, тоест недохранване и дехидратация на кърмачето
- Несъвпадение между кръвната група на майката и тази на детето, което понякога води до прекалено бързото разрушаване на червените кръвни клетки. Вж. хемолитична болест на плода и новороденото
- Прекалено много червени кръвни клетки или увреждане на тази клетки
- Увреждане на черния дроб на новороденото
- Бактериална или вирусна инфекция
- Вътрешен кръвоизлив
- Липса на определени ензими или протеини у бебето
- Заболявания като сифилис, рубеола, цистична фиброза и др.
- Някои медикаменти
- Недостатъчно кислород в организма (хипоксия)
Симптоми
Жълтеницата е очевидна. Оцветяването обикновено почва от лицето и се движи надолу по тялото.
Ако натиснем нежно с пръст нослето или челцето на бебето, кожата ще се оцвети в жълто в случай на жълтеница. Ако кожата само леко избледнява при натиск, детето няма жълтеница.
Ако жълтеницата на новороденото не премине до 2-3 седмици, трябва да потърсим лекар.
Лечение
В повечето случаи бебешката жълтеница няма нужда да се лекува. Силно препоръчително е да храним (кърмим) бебето 8-12 пъти на ден. Така осигуряваме повече течности за организма на детето и стимулираме червата му по-често да изхвърлят билирубина от организма.
В случай че нивата са билирубин в кръвта са доста високи или нарастват бързо, се налага лечение. Най-често бебето ще бъде облъчено със синя светлина, която помага на организма да разгражда билирубина. Докато е под лампата, очите на детето трябва да се закрият.
Ако ситуацията е извън контрол, се налага кръвопреливане.
Прогноза и възможни усложнения
Почти винаги жълтеницата преминава сама за няколко седмици и не застрашава по никакъв начин бебето.
Билирубинът в много големи количества уврежда мозъка, защото се натрупва в нервната тъкан. Ако нивата му са изключително високи (кожата е ярко жълта), е възможно да предизвика церебрална парализа, глухота и увреждане на мозъка, наречено керниктер (ядрена жълтеница).
Веднага се обърнете към лекар, ако освен жълтеница детето:
- Вдигне температура и го втресе
- Плаче изключително пискливо (с много високи тонове на звука)
- Не се храни
- Стане много апатично, отпуснато, безразлично или летаргично
- Жълтеницата не преминава след 2-3 седмици или стъпалата на бебето също пожълтеят
Връзки:
Breast milk jaundice by MedlinePlus– EN
Kernicterus by MedlinePlus– EN
Желаем ви здраве! Моля ви, не забравяйте, че никаква информация или съвет не може и не трябва да заменя консултация, преглед и лечение при лекар.
Проверил: Д-р Нора Владимирова, Bispebjerg and Frederiksberg Hospital, Копенхаген, Дания.