Живот с премахнат далак

Далакът – наричан още слезка – не е жизненоважен орган и затова, когато се налага, може да бъде премахнат (спленектомия). Това се случва например при разкъсването му или ако е засегнат при напреднал рак на яйчниците.

За какво служи далакът в тялото

Далакът е орган на имунната система, който се състои от две части.

• Едната част филтрува кръвта и подменя остарелите и увредени еритроцити. Това са червените кръвни клетки, които пренасят кислорода в тялото. Еритроцитите се произвеждат в костния мозък и могат да се подменят и на други места в тялото. Далакът също така подържа запаси еритроцити и желязо (необходими за дишането), но липсата на този резерв не води до анемия.
• Втората част на далака се бори с инфекции. Там откриваме клетки, които разпознават вредните микроорганизми проникнали в тялото, както и милиарди бели кръвни клетки (левкоцити), чиято роля е да унищожават вредителите. И двата вида клетки също се произвеждат от костния мозък. Липсата на далак ни прави по-податливи на инфекции.

Далакът съдържа резерв от трети вид клетки произвеждани от костния мозък на име тромбоцити. Тези клетки са необходими за съсирването на кръвта и нормално в литър кръв има между 150 и 450 милиарда такива клетки. Като цяло липсата на този резерв не води до проблеми с кръвосъсирването, ако няма съпътстващи заболявания.

Живот без далак

Премахнатият далак увеличава вероятността да се разболеем от няколко разпространени и опасни болести. Затова са необходими следните предпазващи ни ваксинации:

• Всички детски ваксини (при деца)
• Ваксинация срещу пневмококи (Streptococcus pneumoniae)
• Ежегодна ваксина срещу грип
• Ваксина срещу хемофилус инфлуенца B (Haemophilus influenzae type b, Hib)
• Ваксина срещу менингит C (Neisseria meningitidis type C)

Ваксините са необходими, защото инфекции с горните патогени се наблюдават относително често при хора без далак. Тези инфекции не са леки и често водят до опасни проблеми като например менингит (възпаление на мозъчните обвивки) или септицемия (бактериална инфекция на кръвта, която да доведе до сепсис и потенциално септичен шок).

Следва да се научим да обръщаме внимание на ранните симптоми на инфекция и веднага да започваме лечение след консултация с лекар. Симптоми като болка в гърлото, повишена температура, кашлица, хрема и прочие не бива да се пренебрегват.

При хора без далак се препоръчва постоянно взимане на ниски дози антибиотик. Това обаче ще реши лекуващия ни лекар според общото ни здравословно състояние. Като цяло антибиотик се предписва по правило на деца под 16 г., в първите две години след премахването на органа и при хора с постоянно отслабена имунна защита поради съпътстващо заболяване.

При по сериозна инфекция вероятно ще се налага да влизаме в болница.

При ухапвания от животни (например куче или заек) следва веднага да се обърнем към лекаря си и да започнем прием на антибиотик.

Ухапванията от кърлеж могат да доведат до много рядка инфекция с паразит на име Бабезия. Бабезиозата засяга червените кръвни тела и затова инфекцията с този паразит пречи на дишането. Симптомите включват пожълтяване на кожата (жълтеница), треска, умора и трудност с дишането. Ако знаем, че сме имали кърлеж и развием някакви симптоми – каквито и да са – в седмиците след ухапването трябва веднага да потърсим лекар!

Прочетете как се вади кърлеж и как се съхранява за изследване.

Източници на информацията:

Mark F. Cesta. Normal Structure, Function, and Histology of the Spleen. Toxicologic Pathology 2006;34(5),455 – 465.

Spleen problems and spleen removal (NHS Choices)

Babesiosis (US Centers for Disease Control and Prevention).