Киста на яйчника

Други имена: Киста на яйчниците, овариална киста. Англ: Ovarian cysts

Какво е киста на яйчниците

Киста на яйчника се нарича торбичка, пълна с течност, която се е образувала във вътрешността или на стената на яйчника.

Мнозинството жени имат кисти в яйчниците си през един или друг период от живота си. В повечето случаи кистите изчезват сами и не причиняват никакви проблеми.

Кистите в яйчниците не бива да се бъркат със състоянието поликистозен овариален синдром (ПКОС). Двете са напълно различни, като ПКОС е хормонално заболяване.

В общия случай кистите на яйчниците не пречат на забременяването. Те са често срещани по време на бременността и обикновено са напълно безопасни.

Причини, рискови фактори и превенция

Повечето кисти на яйчниците са резултат от нормалната дейност на тези органи. Всеки месец при овулацията яйчниците създават малки кисти, наречени фоликули, които произвеждат хормони и отделят яйцеклетката.

Понякога тези фоликули не изчезват сами, както е нормално, а се задържат в яйчниците. Те са наричани от лекарите функционални кисти и в повечето случаи не са опасни.

В отделни случаи кистите в яйчниците могат да се дължат на друга причина. Ендометриомите например се образуват при наличие на ендометриоза. Във всички случаи повечето кисти не са злокачествени и не водят до рак.

Симптоми

Кистите на яйчниците по правило не създават проблеми и нямат симптоми освен в случаите, когато са много големи и притискат околните тъкани. Тогава могат да се наблюдават:

• Болка в областта на таза и може би в кръста или бедрата
• Болка непосредствено преди менструацията или точно при края ѝ
• Болка при ходене до тоалетната (обикновено когато е по голяма нужда)
• Болка при секс
• Гадене, повръщане или чувствителност на гърдите (както е по време на бременността)
• Необяснимо покачване на теглото
• Нужда да се уринира по-често

Ако киста се спука, вероятно ще усетим рязка и силна болка. Ако знаете, че имате киста, и започне да ви се гади и да повръщате, обърнете се към лекар.

Кистите се откриват при гинекологичен преглед. За уточняване на вида на кистата лекарите могат да ползват ултразвук (чрез който я „снимат”), кръвни тестове и тест за бременност. При нужда се ползва и лапароскопия, т.е. достигане до яйчниците със сонда чрез малка дупчица в коремната кухина (при упойка). Лапароскопията позволява както да се вземе проба от кистата, така и евентуално тя да се премахне.

Лечение

Лечение се налага рядко, защото повечето кисти на яйчниците са безопасни и изчезват сами.

Ако лекарят ни прецени, той може да предпише противозачатъчни, за да намали вероятността от образуване на нови кисти в яйчниците. Допълнително противозачатъчните намаляват и риска от развитие на рак на яйчниците.

Големите кисти и тези, за които лекарите имат съмнения, че може да доведат до рак, се премахват хирургически. Лапароскопските операции са за предпочитане, но не са винаги възможни.

Прогноза и възможни усложнения

В повечето случаи кистите на яйчниците са безобидни, не създават никакви неудобства и изчезват сами.

Хирургическо премахване на киста се налага при около 5% от жените. Големите кисти могат да се спукат или да изкривят яйчника.

Повечето случаи на кисти, които могат да причинят рак, се наблюдават при жени след менопауза. Ракът на яйчниците е много опасен, но относително рядък вид рак и засяга около 15 на 100 000 жени всяка година.

Връзки: